Христяните в Ирак

Амер Абдулкарим

 Християните в Ирак почитат свои проповедите и покръстители апостол Тома и св.Матей. Персийските църкви носят техните имена. За вярата християните давали много мъченици след нахлуването на арабите по тези земи. В съвремието християните в Ирак  мирно съжителстват и уважават с мюсюлманите, общуват нормално, но за религията не разговарят. Мюсюлманите почитат Исус Христос и Дева Мария и е нещо обичайно да отправят си към тях в християнските храмове.  В Ирак, ако по улицата мине свещеник, всички стават на крака, за да му отдават почит- и християни, и мюсюлмани.

Държавата също се грижи за поддръжката на храмовете и официално ги поздравяват за по-големите християнски празници.

Всеки градски район си има свой храм и енория към него. В храма има списъци на всички кръстени, знае се положението на всеки, кой от какво се нуждае. Към края на месеца някой минава по домовете и събира за храма църковна такса. Тези пари се използват за социална дейност- за домове на сираци, старчески домове, вдовици, болни, самотни хора, за бедни семейства на починал....

Всички изучават вероучение от съвсем малки. Църквата има много силно присъствие в страната, затова и престъпността е сведена до минимум, и секти няма.

Мюсюлманите знаят, че християните никога не лъжат, че на тях може да се има доверие и да се разчита. Затова свидетелство на християнин в съда тежи в Ирак.

Но на брака с мюсюлманин се гледа като на тежко отстъпление от Христа и позор за цялото семейство. Такива случаи са извънредно редки. На брака се гледа изключително сериозно. Младите имат разбирането, че се свързват за цял живот, че трябва да останат заедно и в радост, и в болест, и в мъка. Затова преди да се венчаят, имат дълъг период на годеж, за да се опознават, за да разговарят за разбиранията, очакванията, предпочитанията си, плановете за бъдещето...Но сексуални отношения имат едва след брака. Развод се допуска само по причина на прелюбодеяние, и то ако има свидетели.

На брака с мюсюлманин се гледа като на тежко отстъпление от Христа и позор за цялото семейство. Такива случаи са извънредно редки. На брака се гледа изключително сериозно. Младите имат разбирането, че се свързват за цял живот, че трябва да останат заедно и в радост, и в болест, и в мъка. Затова преди да се венчаят, имат дълъг период на годеж, за да се опознават, за да разговарят за разбиранията, очакванията, предпочитанията си, плановете за бъдещето...Но сексуални отношения имат едва след брака. Развод се допуска само по причина на прелюбодеяние, и то ако има свидетели. Тогава църковният съд преценява обстоятелствата и взема решение дали да се разреши развод. Повторно може да се венчае само онзи от съпрузите, който е останал верен- защото, който се ожени за прелюбодеец, той прелюбодейства.

На погребение според обичая ходят само мъжете. Жените отиват на гроба на третия ден. Помен извършват и на седмия, и на 40-ия ден от смъртта. А седем дена след смъртта домът на покойника е отворен за всички бедни и гладни.

Обичаят да се дава курбан е разпространен много. Който дава курбана не вкусва от месето. Близките му също. Курбан се дава за бедните, за онези, които не могат да си купят месо. Какъв е смисълът да си изядем сами агнето? По време на курбана християните се молят и разговарят, но не консумират алкохол. Курбан се прави и по различни поводи. Предимно в чест на светеца покровител. Или при критични ситуации, за здраве- за да изпроси Божията милост и подкрепа.

Купува се агне, занася се в храма и там на двора се коли. С кръвта свещеникът прави кръстно очертание на челото на хората, за които са дава курбанът. Месето благославя, после или само го нарязват и разнасят по къщите, или се готви и тогава се раздава. Раздават на нуждаещи се, без разлика дали са познати или непознати, християни или мюсюлмани.

Въпреки в Ирак официалният език е арабският, асирийците продължават да говорят на своя роден език- арамейския. До идването на Саддам на власт са изучавали арамейски в своите училища. В 1980 г.режимът на Саддам ги затваря, но християните продължават изучаването на този език и древен арамейски език в църквата.

Християните в Ирак се изместили по принуда неделното богослужение в петък, заради че там почивен ден от седмицата е петък.

Още на седмия ден занасят новороденото в храма, за да бъде помазано с елей, а най-късно до третия месец го кръщават. Причестяват се всяка седмица на Литургия, както и на големите празници. Постят всяка сряда и петък, по време на Рождевенския пост, Великия пост, Богородичния,